mladMilan (Милан Младенов)
13 17
Aug 28, 2010, 11:22 AM

Замислено утро 

  Poetry » Love
617 0 4

Нощта отдръпва своята завеса,
а утрото усмихва се насила.
И птичките не пеят още – де са?
Защо тъга сърцето ми е свила?

Поглеждам сънно – ти си тук до мене,
красива и пленителна жена!
Сега ти още спиш, кое е време –
сънят те е завил във пелена.

Красиво е лицето ти в сумрака,
и някак мило – като на дете.
Часовникът небрежно си тиктака
и нишките на времето преде...

Изнизаха се толкова години,
сезоните се сменяха безкрай.
Просторите ни пак така са сини
пред погледа ни към заветен Рай.

И все вървим към своята Вселена,
посоката е ясна във нощта!
Дали ще стигне земното ни време,
за да достигнем нашата Звезда?

© Милан Младенов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??