Замисли се какъв си
Замисли се какъв си
Във мен се заражда омраза,
щом те погледна в лицето.
Ти си дразнител, проказа…
И само ми късаш сърцето.
Изпитвам не толкова мъка,
а повече скръб, съжаление.
Да питам… В главата ей тука
имаш ли мозък? А зрение?
Сляп си, щом не съзнаваш,
че често околните дразниш.
Подиграваш се. Унижаваш.
Мачкаш. Обиждаш. Тормозиш.
Едва ли имаш разсъдък,
щом наистина вярваш,
че си човек, не отпадък,
или успех заслужаваш.
Надявам се, вече разбираш,
че някъде много грешиш.
Грубиян дали ще преставаш
да бъдеш, ти ще решиш.
© Калин Кръстев All rights reserved.
Успех!
