Feb 19, 2015, 10:59 PM

Замислих се...

  Poetry
1.4K 0 9

 Замислих се

 за универсалния език -

 този на науката.

 Заговориш ли на него,

 непременно ще усетиш

 великата глупост

 на всяко самомнение.

 

 Засричаш ли го възхитен,

 същински първолак

 от майчина усмивка окрилен,

 с всекиго би се разбирал,

 а неизвестното,

 лист по лист,

 с възторг  би разкривал,

 

 далеч от властимащите,

 от фанатиците на светлинни години,

 под ръка с любимото съмнение

 и, все пак, готов  за поклонение –

 пред трепета на разума,

 развихрящ въображението,

 пред въображението,

 окрилящо разума…

 

 Замислих се

 за вълшебството

 на физиката,

 математиката,

 астрономията…

 И най-сетне

 почувствах

 себе си

 щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поетични откровения за науката... Да, вълшебството е навсякъде.
    Поздрав!
  • Природните закони - феноменално необяснимите явление са винаги привлекателни и интересни за разгадаване..., природата е емоция, красивото на тайните природни закони...!!!
    Замислих се
    за вълшебството
    на физиката,
    математиката,
    астрономията…
    И най-сетне
    почувствах
    себе си
    щастлива.
  • Всеки е щастлив по-своему! Поздрав!
  • Щастието е красиво във всичките му измерения, за всеки един от нас то е различно, но какво по-хубаво от това, не е нормално да бъдем еднакви, точно обратното, трябва да бъдем себе си и да не се престуваме на щастливи, когато не сме, само защото другите очакват от нас това. Всеки има право на субективен избор, всеки има право на субективна преценка на обективните реалности в живота, и сам да избере кое е щастие за него и кое не е щастие, без да се страхува, че мнението на другите не съвпада с неговото. Поздрави и от мен за уникалния стих с много мъдро и много актуално послание!
  • Важно е да се почувстваш щастлива и там,където откриваш повод за това е много лично разковниче-приветствам идеята ти!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...