19.02.2015 г., 22:59

Замислих се...

1.4K 0 9

 Замислих се

 за универсалния език -

 този на науката.

 Заговориш ли на него,

 непременно ще усетиш

 великата глупост

 на всяко самомнение.

 

 Засричаш ли го възхитен,

 същински първолак

 от майчина усмивка окрилен,

 с всекиго би се разбирал,

 а неизвестното,

 лист по лист,

 с възторг  би разкривал,

 

 далеч от властимащите,

 от фанатиците на светлинни години,

 под ръка с любимото съмнение

 и, все пак, готов  за поклонение –

 пред трепета на разума,

 развихрящ въображението,

 пред въображението,

 окрилящо разума…

 

 Замислих се

 за вълшебството

 на физиката,

 математиката,

 астрономията…

 И най-сетне

 почувствах

 себе си

 щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поетични откровения за науката... Да, вълшебството е навсякъде.
    Поздрав!
  • Природните закони - феноменално необяснимите явление са винаги привлекателни и интересни за разгадаване..., природата е емоция, красивото на тайните природни закони...!!!
    Замислих се
    за вълшебството
    на физиката,
    математиката,
    астрономията…
    И най-сетне
    почувствах
    себе си
    щастлива.
  • Всеки е щастлив по-своему! Поздрав!
  • Щастието е красиво във всичките му измерения, за всеки един от нас то е различно, но какво по-хубаво от това, не е нормално да бъдем еднакви, точно обратното, трябва да бъдем себе си и да не се престуваме на щастливи, когато не сме, само защото другите очакват от нас това. Всеки има право на субективен избор, всеки има право на субективна преценка на обективните реалности в живота, и сам да избере кое е щастие за него и кое не е щастие, без да се страхува, че мнението на другите не съвпада с неговото. Поздрави и от мен за уникалния стих с много мъдро и много актуално послание!
  • Важно е да се почувстваш щастлива и там,където откриваш повод за това е много лично разковниче-приветствам идеята ти!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...