Давам половин живот за думичка една,
която аз, невярваща, до вчера мразех.
Която дава ни надежда с чифт крила.
Колко пъти вземах ги по път назаем.
Но създадени за други бяха те.
Не за мене беше песента изпята.
Аз просто си открадвах на шега
чуждата любов, в дела излята.
Но идва ден, година, миг, съдба,
когато цялото ми тяло се вълнува.
Че ушите ми ще чуят вест добра,
че някой ме обича и не се шегува.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Нека!