Jul 4, 2008, 4:35 PM

Замък

  Poetry » Other
1.1K 0 1
В огън ще се потопя,
ще залея с пепел градове,
дърветата от пътя ще изгоря,
ще ме гонят луди ветрове...

В дъжда ще се издигна
и ще изчистя хиляди викове.
Наводнявам улица след улица,
ще се слея със синьото море.

После камъни ще излея,
искри ще летят от стъпките ми,
а длетото ми ще пее
и замък ще ми построи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Митев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...