Запитах се, какво е да обичаш,
без гняв, без корист, без лъжа!
Дали е път, по който смело тичаш,
или е сила, вдъхновила любовта!
А утрото, какво е без усмивка,
нима е лъч, изгубил се в нощта!
Или е здрава, ледена обвивка,
погубваща човешката душа!
Какво е вярата, която те издига,
над земното, над мрака, над смъртта!
Дали е лицемерие, което се прикрива,
или е истина, по-чиста от сълза!
© Руми All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
