Jan 1, 2010, 6:16 PM

Заплакала е гората...

  Poetry
1.3K 0 19

Заплакала е гората

за своето бяло килимче,

от вятърко изтъкано

с прежда от шарени облаци,

за своите преспи-пантофки

и нежни снежинки-герданчета...

А първа тя написа

писмо до дядо Коледа

на листи от листопади,

по лунни лъчи го изпрати,

а той за нея забрави.

Заплакала е гората

гола, ранена и жадна,

че й косите отрязаха

с нахални, остри брадви,

реките-ръце й вързаха,

очите-езера размътиха

и я разлюбиха...

Заплакала е гората...

 

http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/27/W_i3mkciz8M

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е тъжно, когато разплакват гората...
    Дано брадвите да останат в миналото и гората отново да се засмее,
    волно и щастливо да запее песен за преродена красота...
    Поздрави за прекрасния стих! БЪДИ!
  • !!!...
  • А първа тя написа
    писмо до дядо Коледа
    на листи от листопади,
    по лунни лъчи го изпрати,
    Много ми хареса това писмо!!! И си представих как вятърът понася листата нагоре, нагоре...Красота!!!А после, после...ще дойде пролетта и ще се влюбим в нея и ще запеят от щастие реките и езерата ще ни се усмихнат и ще ги пазим...за нас си!!!

  • Красиво е, въпреки тъжната истина!
  • Чудесен стих! Честита Нова Година! Желая ти много здраве, много любов, много сбъднати мигове!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...