Запомни ме! - не мен, а шума на косите ми,
които падат надолу, искруващи в тъмното.
Запомни ги! Запомни ме! - не мен, не чертите ми,
а устните, шепнещи хубави думи!
Запомни ги! Запомни ме! - не мен, а душата ми,
която непрекъснато тебе открива.
Прощава грешки и думи.
И... уморена до тебе заспива.
Запомни ме!
© Стойна Стоянова All rights reserved.
"Искруващи" - каква находка! Чудесен ни е езика!
А стихотворението ти много ми хареса!