ellyst (Ели)
136 868
Aug 12, 2012, 3:37 PM

Заради проклетия дъжд е 

  Poetry
750 0 9

Когато отворя онази врата,
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
 
Проплаква еолова арфа навън,
на лятото в развалините.
И гордост, и съвест, потънали в сън,
във змийско кълбо се заплитат.
 
Пулсира във вените черната кръв,
пропита със срам и обида.
И търся във всяка любов пъпна връв,
въже към живота изпридам,
 
но тънката нишка Сатурн дърпа с пръст,
във другата длан стиснал сърпа.
Тик-так. Острието, изписвайки кръст,
животът ми - струна придърпва.
 
Но явно е здраво заплетен нитът
или съм любимка на Оня -
все още съм в същата тлен, в тая плът,
с която Михаля все гоня.
 
П.П. Така ще е явно - ще влача тлента.
Любов след любов ще раздавам.
Не можели хората да полетят?
Не мога да се приземявам!
 

 

 
 

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??