ellyst (Ели)
136 867
12 ago 2012, 15:37

Заради проклетия дъжд е 

  Poesía
844 0 9

Когато отворя онази врата,
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
 
Проплаква еолова арфа навън,
на лятото в развалините.
И гордост, и съвест, потънали в сън,
във змийско кълбо се заплитат.
 
Пулсира във вените черната кръв,
пропита със срам и обида.
И търся във всяка любов пъпна връв,
въже към живота изпридам,
 
но тънката нишка Сатурн дърпа с пръст,
във другата длан стиснал сърпа.
Тик-так. Острието, изписвайки кръст,
животът ми - струна придърпва.
 
Но явно е здраво заплетен нитът
или съм любимка на Оня -
все още съм в същата тлен, в тая плът,
с която Михаля все гоня.
 
П.П. Така ще е явно - ще влача тлента.
Любов след любов ще раздавам.
Не можели хората да полетят?
Не мога да се приземявам!
 

 

 
 

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??