Sep 19, 2006, 1:20 PM

ЗАРАДИ ТЕБ...

  Poetry
1.1K 0 10

Заради теб изписах

много листи.

Да те възпея... Исках...

                   И безмилостно,

        със  двете си ръце -

 да те убия.

Тръпнат пръстите ми.

Ледени.    Сковани.

             Душата ми скърби.

                             От думи...

                    И плаче, плаче.

Изпивам сухите и сълзи

и вия като куче.

Ще те довърша...

Самота.

         За убисйството на муза,

дали  ще ме накажат?

           Но, виновна... Или не -

още имам сили да крещя...

Че, ти ми беше кръстът

и животът...

Но няма да оставя,

да ми бъдеш,

камък  след смъртта.

         Ето виж последното перо!

  Като нож.  Ще го забия в тебе!

И ще продължа  да пиша

със кръвта...

Тя трудно се измива.

               Ще те изпиша цялата.

           После ще те смачкам,

като сгрешена хартия.

И ще осъмна без тебе...

              Подпряла изгрева със

двете си ръце...

Открих -  че пишейки

с кръвта ти... Душата си
съм  раждала

в песни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички,които е докоснал стихът ми!
    И на Светльо благодаря,за изтрития коментар.
    Не се чувствайте задължени да ме коментирате.
    Лек ден и усмивки!,
  • Невероятна си, Веси, даже музата убиваш, но недей, искам още хубави стихове да чета от теб!
  • Да,и тъгата ражда прелестни стихове!
    Браво,Веси,силен стих,много емоционален!
    Прегръдка!
  • Силни емоции пресъздаваш в стиховете си, Веси. Поздравления!
  • Поздрав,Веси!
    Много хубав стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...