ЗАРАДИ ТЕБ...
Заради теб изписах
много листи.
Да те възпея... Исках...
И безмилостно,
със двете си ръце -
да те убия.
Тръпнат пръстите ми.
Ледени. Сковани.
Душата ми скърби.
От думи...
И плаче, плаче.
Изпивам сухите и сълзи
и вия като куче.
Ще те довърша...
Самота.
За убисйството на муза,
дали ще ме накажат?
Но, виновна... Или не -
още имам сили да крещя...
Че, ти ми беше кръстът
и животът...
Но няма да оставя,
да ми бъдеш,
камък след смъртта.
Ето виж последното перо!
Като нож. Ще го забия в тебе!
И ще продължа да пиша
със кръвта...
Тя трудно се измива.
Ще те изпиша цялата.
После ще те смачкам,
като сгрешена хартия.
И ще осъмна без тебе...
Подпряла изгрева със
двете си ръце...
Открих - че пишейки
с кръвта ти... Душата си
съм раждала
в песни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
,
