Сядам отново върху пясъка на старата буна,
там където стоях и преди.
Морето застинало, сякаш речна лагуна,
златен килим под пръстите ври.
Там зарових писмо преди хиляди дни,
оставих душата си в пясъка.
Дълбоко! Далеч от буйни вълни,
глухо да бъде за на птиците крясъка.
Дали е още отдолу заровено то?
Дали става още за четене?
Мое старо, ненужно вече писмо.
Усмихвам се! ...