Сядам отново върху пясъка на старата буна,
там където стоях и преди.
Морето застинало, сякаш речна лагуна,
златен килим под пръстите ври.
Там зарових писмо преди хиляди дни,
оставих душата си в пясъка.
Дълбоко! Далеч от буйни вълни,
глухо да бъде за на птиците крясъка.
Дали е още отдолу заровено то?
Дали става още за четене?
Мое старо, ненужно вече писмо.
Усмихвам се!
... ръцете ни силно преплетени.
© Естрея Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
