Сядам отново върху пясъка на старата буна,
там където стоях и преди.
Морето застинало, сякаш речна лагуна,
златен килим под пръстите ври.
Там зарових писмо преди хиляди дни,
оставих душата си в пясъка.
Дълбоко! Далеч от буйни вълни,
глухо да бъде за на птиците крясъка.
Дали е още отдолу заровено то?
Дали става още за четене?
Мое старо, ненужно вече писмо.
Усмихвам се!
... ръцете ни силно преплетени.
© Естрея Ангел All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
