harmony92 (Джоана )
21 29
Oct 25, 2011, 7:16 PM

Зашити мисли 

  Poetry » White poetry
748 0 6

Зашити мисли

 

Ще изровя в мъката живот,

и от жарта без плам - любов,

в безчувствената пупур - благослов,

по днешни белези геройски зов...

 

От люлката до гроба

през облаци и хиляди слънца - без злоба,

с прорязана с неволя тая плът

и с дух с нашивки от тревога.

 

На сухата земя,

незрящи,

                 мръсни

                             и снизени духом,

мълвят с талазен писък

блажените кервани на властта.

 

А пътят как след тях ехтеше!

Разказваше ми грозните слова -

за стъпките безславни

на безкръвна и попарена следа.

Да ги догоня ли?

Да ги спася?!

Да ги презирам ли, кажи?!

 

В злобата им, в калта им,

аз давех се, изплувах и летях.

От чуковете им градях с отрова,

а вечер разрушавах със светлина.

Те! Скулпторите на поквара.

 

Сега пред криво огледало,

светът изглежда тъй красиво смешен.

Пак

      мъчно,

                 елегично

                              и трагично,

пламта в свещта догаря.

И сещам, че единствено нощта припява:

"Дали светът е песен?"

ДА - светът е песен!

А нотите - дъжда на подранила есен.

© Джоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??