Jun 9, 2007, 8:51 PM
Защо?
Защо ли нощите без теб са пусти?
Защо ли след теб боли?
Защо ли нощите са тъй студени?
Защо те обичам до болка неизлечима?
Всяка нощ шептя тез слова во веки,
ала никога не намерих отговорите.
Стоя сега сам пред теб и няма, няма
какво да ти кажа, а отвътре в мен гори.
Сега ти и аз сме по-близки от всякога,
но в същото време сме тъй далечни.
Ти шептиш ми нежни думи, ала аз по-леден съм от всякога.
Защо ли? Защото с по-разбито сърце от всякога съм сега.
Защо ли след теб боли?
Защо ли нощите са тъй студени?
Защо те обичам до болка неизлечима?
Всяка нощ шептя тез слова во веки,
ала никога не намерих отговорите.
Стоя сега сам пред теб и няма, няма
какво да ти кажа, а отвътре в мен гори.
Сега ти и аз сме по-близки от всякога,
но в същото време сме тъй далечни.
Ти шептиш ми нежни думи, ала аз по-леден съм от всякога.
Защо ли? Защото с по-разбито сърце от всякога съм сега.
© Пацо Танчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Защо?" Всеки ден, многократно си задавам този въпрос и ми се струва, че никога няма да открия отговора, без значение какво е допълнението към него. Стиха е стахотен.
-
Няма отговор на тези въпроси!
Винаги си ги задаваме когато губим някой!
Но пък живота ни дава и други шансове за любов!
Поздрави, Пламен! -
Тъжно е, когато любовта си тръгва.
Но остава спомена,нека го съхраним!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
