Защо?
Защо ли нощите без теб са пусти?
Защо ли след теб боли?
Защо ли нощите са тъй студени?
Защо те обичам до болка неизлечима?
Всяка нощ шептя тез слова во веки,
ала никога не намерих отговорите.
Стоя сега сам пред теб и няма, няма
какво да ти кажа, а отвътре в мен гори.
Сега ти и аз сме по-близки от всякога,
но в същото време сме тъй далечни.
Ти шептиш ми нежни думи, ала аз по-леден съм от всякога.
Защо ли? Защото с по-разбито сърце от всякога съм сега.
Защо ли след теб боли?
Защо ли нощите са тъй студени?
Защо те обичам до болка неизлечима?
Всяка нощ шептя тез слова во веки,
ала никога не намерих отговорите.
Стоя сега сам пред теб и няма, няма
какво да ти кажа, а отвътре в мен гори.
Сега ти и аз сме по-близки от всякога,
но в същото време сме тъй далечни.
Ти шептиш ми нежни думи, ала аз по-леден съм от всякога.
Защо ли? Защото с по-разбито сърце от всякога съм сега.
© Пацо Танчев All rights reserved.
