9 июн. 2007 г., 20:51

Защо? 

  Поэзия
638 0 3
Защо ли нощите без теб са пусти?
Защо ли след теб боли?
Защо ли нощите са тъй студени?
Защо те обичам до болка неизлечима?

Всяка нощ шептя тез слова во веки,
ала никога не намерих отговорите.
Стоя сега сам пред теб и няма, няма
какво да ти кажа, а отвътре в мен гори.

Сега ти и аз сме по-близки от всякога,
но в същото време сме тъй далечни.
Ти шептиш ми нежни думи, ала аз по-леден съм от всякога.
Защо ли? Защото с по-разбито сърце от всякога съм сега.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Защо?" Всеки ден, многократно си задавам този въпрос и ми се струва, че никога няма да открия отговора, без значение какво е допълнението към него. Стиха е стахотен.
  • Няма отговор на тези въпроси!
    Винаги си ги задаваме когато губим някой!
    Но пък живота ни дава и други шансове за любов!
    Поздрави, Пламен!
  • Тъжно е, когато любовта си тръгва.
    Но остава спомена,нека го съхраним!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??