Тази тъга как си я крила
в големите твои очи,
сълзите дълбоко къде си стаила,
проронваш ги скришом, нали?
Косите защо си грижливо прибрала,
като от вятър сега разпилей!
Усните топли студено си свила,
любовта ти от тях кой изпи?
Сърцето ти чувам как бие сърдито,
допусна тъгата до него, защо?
Вземи го в прегръдка и нека отново
в ритъм от думи то да тупти!
© Весела Йотова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
