Защо тъй бързо отлита
всеки миг, щастливо
запечатан с твоята целувка?
Защо след него онзи вик
за съществуване полита
в бездната на призрачно зачатие?
Защо боли?
Защо жаравата в огнището дори не тлее?
А пепелта е толкова гореща?
И под нозете пари.
Във въздуха се носи тишина? Зловещо?
И защо небето толкова е бяло нощем?
Защо ме пусна?
Тръгвам си със сълзи на очи.
А върху устните ми само
твоят отпечатък ще гори.
© Нели All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
