5 sept 2008, 16:48

Защо?!

  Poesía
685 0 5

Защо тъй бързо отлита
всеки миг, щастливо
запечатан с твоята целувка?
Защо след него онзи вик
за съществуване полита
в бездната на призрачно зачатие?
Защо боли?
Защо жаравата в огнището дори не тлее?
А пепелта е толкова гореща?
И под нозете пари.
Във въздуха се носи тишина? Зловещо?
И защо небето толкова е бяло нощем?
Защо ме пусна?
Тръгвам си  със сълзи на очи.
А върху устните ми само
твоят отпечатък ще гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...