Защо, защо все така става,
защо любовта все те предава?
Искаше само да я намериш
и с нея криле да разпериш...
И ето, срещна го неочаквано тогава,
и не усети как времето минава...
Искаш да си с него - усмивка те издаде,
а той легна с нея и те предаде...
Пред очите ти разби твоите мечти,
във сърцето ти остави кървави следи...
Забрави го, казват твоите приятели,
враговете се радват на нещастието ти...
Но помни,
дори сега да не спира да боли
и сърцето да страда, пак да продължава,
ще дойде ден, когато пак ще боли,
но този път глупавият ще се унижава...

Момиче, сълзите текат,
приятелите не искат да те разберат...
Момче, да си велик е красиво,
но щастието веднъж поне в живота е лъжливо...
Хвани я за ръката и кажи: Обичам те! Искам да съм с теб, моля те, прости,
признай си, когато си грешал... грешал си, когато си мълчал...

Но не, времето минава, идва есента,
със болката момичето остава, идва пак сълза...
Стича се и се влива там, където
се крие на момчето ледено сърцето...
Опитва се с усмивка да го разтопи,
но излюзиите си остават пак лъжи...
Тогава момичето започва да се затваря,
на повикванията не отговаря,
спира да излиза, за да го забрави,
но не осъзнава, че така не става,
не сърцето води болката до забрава,
не сърцето прави от момичето жена корава,
не сърцето може да те накара,
а умът само може от ада да те изкара...

Момиче, сълзите текат,
приятелите не искат да те разберат...
Момче, да си велик е красиво,
но щастието веднъж поне в живота е лъжливо...
Хвани я за ръката и кажи: Обичам те! Искам да съм с теб, моля те, прости,
признай си, когато си грешал... грешал си, когато си мълчал...

Време е всеки да преглътне,
гордостта си навън да побутне,
да признае какво сърцето му желае
и за какво душата му тайно си мечтае!