Защо...
Защо си влюбена в цветята,
приятелко красива?
Увяхват в спомен плах за лято
във вазата. Фалшиво
цениш ги и във любовта
към тях, дотолкоз ти
ги любиш в свойта суета,
доколкото, прости
в тоз стих нескрития ми смях,
обичаш себе си чрез тях.
Защо си влюбена и в мен,
приятелко красива?
Невзрачен, тъжен и смутен
съм аз, а ти си жива
богиня, но във любовта
към мен, дотолкоз ти
ме любиш в свойта суета,
доколкото, прости
иронията в тоз рефрен,
обичаш себе си чрез мен.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
