Защо?
Защо?
Защо не свириш вече във нощта?
Пианото притихнало ридае
и чака сякаш - бледата луна
с лъчите си по него да играе.
И чака те, отново със ръка
ти да погалиш нежните клавиши
и да събудиш скритата тъга
и музика отново то да вдиша.
Защо не свириш вече? Може би
душата ти все още е смутена
и сякаш е от бяла тишина - а ти,
навярно - ти си птица наранена.
Недей тъгува - време е отново
да полетиш по нотите красиви
и да разказваш приказното слово
на чувствата - те винаги са живи...
© Чавдар All rights reserved.
