Oct 18, 2006, 7:48 PM

Защо...

  Poetry
723 0 15

Защо все търсиме вината в другия,

не спираме, а искаме да спорим?!

Нараняваме с тежки думи ближния...

понякога по-малко трябва да говорим.

От тази злоба никой няма да спечели,

ще изсмуква всичко хубаво от нас,

нека по-често да можем да се смеем,

да ценим живота всеки миг и час!

И там горе ли ще бъдем непознати,

един с друг отново врагове...

и тогава ли в небесните палати,

ще се съдиме за миналите грехове?!

Да се научим как да се обичаме,

да го направиме сега, на таз Земя!

И нека на децата да приличаме,

да виждаме във всичко радостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз благодаря, Таня!
    Много добре си го казала! И цитатът е толкова верен!
  • Да, Христо! Много хора са слепи за красивото около нас! Или го търсят само в материалните облаги! Вечра имах разговор с приятел и той ми каза:"Днес съм много щастлив! И причината е, една невероятна музика!Нямам думи да ти кажа, колко добре се чувствам..."
  • Прекрасно си го написала,мила!Истинско!
    Поздрав!

    п.п Добре,че съм с друг ник и мога да ти сложа още една шестица!
  • Люси, на много хора очите са затворени за красивото. Огледай се в реалния живот. Колко се радват на дребните радости. Всеки чака шестицата от тотото за да се радва. И ако някой е нещо повече или е постигнал нещо, да му се завиди и навреди.Човешкото у много хора е закърняло. Поправи ме ако греша.
    Поздрави отново за стиха!!!
  • Този стих го написах след подобен случай.
    Тогава Патриция писа коментар, дано повече хора да видят това!
    Това е един от първите ми стихове, но го написах на един дъх!!!
    И отново ще си задам въпроса...ЗАЩО??? Но този въпрос не е отправен към вас приятели!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...