Защо все търсиме вината в другия,
не спираме, а искаме да спорим?!
Нараняваме с тежки думи ближния...
понякога по-малко трябва да говорим.
От тази злоба никой няма да спечели,
ще изсмуква всичко хубаво от нас,
нека по-често да можем да се смеем,
да ценим живота всеки миг и час!
И там горе ли ще бъдем непознати,
един с друг отново врагове...
и тогава ли в небесните палати,
ще се съдиме за миналите грехове?!
Да се научим как да се обичаме,
да го направиме сега, на таз Земя!
И нека на децата да приличаме,
да виждаме във всичко радостта!
© Людмила Нилсън Всички права запазени
Много добре си го казала! И цитатът е толкова верен!