Защо да идва
Денят отива си,
а въздухът мъглив е.
Денят отива си
и идва мрак.
Денят отива си,
а небосводът – сив е,
Звезди изгряват,
но над облак пак.
Нощта изгрява,
мрачна и безлюдна,
за да замести сив и тъжен ден,
макар да имаше той слънце - силно,
бе тъмен този ден за мен.
Нощта пристига
сред синкав мрак,
след нея после утро идва,
но мисля – сиво ще да бъде пак!
Денят отива си, нощта минава...
Защо?
Защо да идва утрешният ден тогава?
Ако на днешния прилича той...
Нощ е по-добре да си остане,
без утро и без първите петли,
ако е сива още пъстрата морава,
ако отново няма място за мечти...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
