Jan 10, 2008, 10:12 AM

Защо да ми пука

  Poetry » Love
713 0 0

Защо да ми пука?

 

Защо да ми пука, че ти си отиваш,

защо си мислиш че в мен боли?

Нима до днес не си разбрал, че сълзите ми,

спрели кротко в очите ми, не са за теб!

 

Добре, върви си - ти ми помагаш,

смъкваш огромно бреме от плещите ми -

отдавна знам, че не си за мене,

но да кажа край, ми тежи!

 

Защото в нашата раздяла ти си

тръгваш с влажен поглед.

Не във мен боли, ти слагаш край,

а аз го искам - прости, че не вярвам в твоите мечти!

 

Ако искаш, ще се правя на ранена

да грейнеш с блясък в своя край,

щом се засечеме ще се правя на сломена

ще съм актриса, само си го пожелай!

 

Пред теб глава смирено ще склоня,

ще се направя, че във мен боли.

Хайде тръгвай, даже ще заплача,

но знай, не са този край сълзи!

 

Обвини  мен за всичко, кажи ми,

че не можеш веч` така, че за тебе

била съм щастие едничко, но не

можеш да приемеш мойта свобода!

 

Крещи ми даже, хайде довърши ме,

кажи ми, че не съм достойна след време

да нося твойто име и пръстена свещен

на своята ръка, че не съм за теб жена!

 

Хайде кажи си всичко, обещавам - 

ще мълча, ще те оставя да си кажеш всичко,

ще те излъжа, че за мен си бил светът,

а всъщност от години за друго име гори мойта плът!

 

Давай, залъжи се, че е твоя жалката победа,

че не мога да те спра, че този път наистина си тръгваш.

За да си щастлив, ще кажа, че не искам,

но, повярвай, няма да те спра. Не ти за мен си любовта!

 

Е, вече гръб ми обръщаш,

но в погледа видях сълзи,

явно края който слагаш,

тебе повече рани!

 

Сега спокойно се усмихвам,

развявам своите криле -

аз таз раздяла колко чаках,

на теб тя всичко ти отне!

 

Главата дигам и съм щастлива.

Изинявай, че не позволих да ме

напрвиш ти друга, ,достойна

в твоите мечти!

 

И като победител си отивам!

Не знаеш ти това, че аз отново

те отритнах, че моя е победата

от твоятя игра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....