Защо ме питаш?
ЗАЩО МЕ ПИТАШ?
Не пиша отдавна и питам Ви, има ли смисъл
да влагаш във думи, енергия, воля, любов?
Стихът е изкуство, жив е само има ли мисъл
има ли хора, а не андерталци, от минало зов.
Не пиша отдавна, защо ме питаш за стих?!!!
Изкарвам насъщния като вас, ежедневно, за ден,
дори да се боря, да съм различен, даже не тих,
когато ме смажат, какво ще остане от мен.
Ще кажете честно поне си живял и обичал,
но смазан, останал самичък, без обич дори,
какво като стихове сладки на глас съм изричал,
кой ще ги помни? Щом утре новият ден зазори.
ЕТ МАЧИБО2013
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
