Защо мълча ли?...
Защо мълчиш
П. Яворов
Защо мълчиш - смутена, бледна?
Какво, боиш ли се от мен?
За мен скръбта е - чуй - безвредна,
че в нея аз съм закален.
За всеки удар на съдбата
усмивка само имам аз; -
въз мен да падат небесата -
ще бъда хладен и тогаз.
Без срам, без страх - кажи ми право,
що на душата ти тежи?
За миг си дай сърце кораво, -
с едничка дума ми кажи!
.....................................................
О, тъй ли?... Нищичко! Тогава
прощавай вече... И така
между ни нищо не остава;
за сетно сбогом дай ръка!
Защо мълча ли?
01.06.09
Защо мълча ли? Няма смисъл
и дума повече да кажа,
защото другаде улисан
със безразличие си ме наказвал.
Прощавай вече, сетно „Сбогом”!
Между ни нищо не остана,
забравил си за мене мимоходом,
напразно обич съм ти дала.
Сега, кажи ми, но направо!
Не ти ли бях опора нявга,
когато теб животът те наказа
със болки, мъки и неправди?
Не ти ли се открих изцяло?
Душата ми за теб не бе ли храм,
във който си се молил страстно
и не откри ли ти утеха там?...
© Erato Eratova All rights reserved.
