Защо се нараняваме
Защо се нараняваме, приятели,
със спорове ненужни, смешни,
доказваме си колко сме влиятелни,
находчиви и умни, безпогрешни.
Защо уверени, че винаги сме прави,
записваме "победа след победа",
защо оставяйки добрите нрави,
забравяме, че Времето ни гледа.
Какво печелим от двубоите -
"издигаме се в своите очи",
а после - въпреки че сме "героите" -
усещаме - "победата" горчи.
Защо се нараняваме, приятели,
не е ли време да си подадем ръце,
да станем пак деца - мечтатели,
да бъдем утре със едно сърце.
Да бие то и да отмерва дните
на нашето съжителство -любов.
Приятели, да сложим края на войните
и да се вслушаме в Космическия зов.
© Таня Панайотова All rights reserved.
