Защо сме такива?
Животът ни превръща се във филм,
в който режисьори има много.
Човек с човека не е мил
и всеки гледа строго.
Лъжи и завист, лицемерие..
Така ли трябваше да бъде?!
Нима не може да си имаме доверие
и няма честността ни да пребъде.
На по-щастливи се преструваме,
но жалко е това, че даже и не знаем
цената си и колко струваме.
Отново на приятели ний си играем.
А някъде доброто се загуби.
(За слабите е казват, зная.)
И хората живеят във заблуди.
(Да бъдем по-смирени си мечтая.)
Но всеки от света ще си замине,
човещината - тя се помни.
Старай се време като мине,
с добро за тебе всеки да си спомни!
© Петя Петрова All rights reserved.
