Oct 23, 2007, 9:14 AM

Защо въобще ли говорим?

  Poetry
1.1K 0 1
Да пиша - само това ми остана,
то не беше живот, то не беше драма,
то не бяха приятелства, раздели, отрови
и все имаше някой душата да трови.

Да живееш за себе си - така ли трябва?
Да живееш за другите - това е гавра!
Да искаш всичко - да имаш мечта.
Да бягаш от Нищото - живот в тъга.

Да търсиш все нужното - безсмислена цел.
Да виждаш ненужното с очи на орел.
Да можеш, да искаш, да знаеш как.
Защо, за Бога, живеете в мрак?

Иронично погледнато, това е живот
прекрасен, безсмислен, без капка порок.
И пак, тъй погледнато, е нашият свят
с шосето дълго и пътят пряк.

Какво ще намерим, се питаме ние.
А нашите цели, ни казвате вие.
О не, не искаме, ама не спорим!
Аз млъквам! Защо въобще ли говорим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...