Защото е лисица
Търкулнах се наивно в големия ти свят.
Не знаех, че такива измамил си хиляда —
невинни като мене, с душа от меден цвят.
Попях на твойто рамо. И после ме изяде.
А мислех се за умна. За хубава, добра.
Какво като на Господ му свършило брашното...
От нощви лековерност изстъргал и събрал.
Замесил ме и с щипка мечтателност в тестото.
Не чаках да изстина. Направих квантов скок.
На всички хитроумни им светва жълта крушка —
такива като мене са просто гроздов сок.
Не ставаме на вино, забрули ли градушка.
Какво ли беше нужно? Любезен комплимент.
И сляпо ти повярвах, та близо да те пусна.
За печена се имах. Кураж — като цимент.
А сдъвка ме, Животе. Победата е вкусна.
Поуката каква е — не вярвай на Света!
Дори да ти повтаря, че ставаш за певица...
И даже да му скочиш отгоре на врата,
Животът ще те схруска, защото е лисица.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
