Червенокоси, руси или тъмни,
с очи зелени, пъстри и кафяви.
Сърцата ви – дълбоки бездни, стръмни,
душите ви – безбрежни океани.
Съзирам пъстротата ви игрива,
усещам лудостта на полъх див.
Та вие сте усмивката ми жива,
искрите в ручей пролетно-пенлив.
Не се свеня от собствения патос –
какво ще е земята без цветя!?
Че вие сте за всеки поглед – радост,
за болка – лек, за зима – топлина! ...