Защото съм вълна
Защото съм вълна.
Без име.
Прииждаща
по твойте брегове.
Небето ми
ще носи твоето име,
засято
със разлистените цветове.
Защото липсата ти
ми горчеше
с нагара
на непреглътната хапка,
която в гърлото засядаше.
И името ти преповтаряше.
Ще ми простиш ли,
че не те опитах?
Страхът боли
в отворената рана.
И времето
в очите все горчи,
че лесно е
любови да посяваш
във пролетните
ароматни дни.
Сега дохождам
в светлите нюанси.
В зарасналите рани
вече не кърви.
Във шепите ми
са събрани
усмивките
на моите класове.
Пожънах ги,
преди да ги посея
в очите ти
морета от жадуване.
И кълновете,
жадни за обичане,
във скута ми
израснаха
в очакване.
Без име.
Прииждаща
по твойте брегове.
Небето ми
ще носи твоето име,
засято
със разлистените цветове.
Защото липсата ти
ми горчеше
с нагара
на непреглътната хапка,
която в гърлото засядаше.
И името ти преповтаряше.
Ще ми простиш ли,
че не те опитах?
Страхът боли
в отворената рана.
И времето
в очите все горчи,
че лесно е
любови да посяваш
във пролетните
ароматни дни.
Сега дохождам
в светлите нюанси.
В зарасналите рани
вече не кърви.
Във шепите ми
са събрани
усмивките
на моите класове.
Пожънах ги,
преди да ги посея
в очите ти
морета от жадуване.
И кълновете,
жадни за обичане,
във скута ми
израснаха
в очакване.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
