Защото те обичам...
Когато съм самотна, а това се случва често...
Макар животът покрай мен безспирно да кипи.
Наоколо любими същества, приятели от детство.
А аз сама съм, мислеща единствено за теб в онези дни.
В началото се сещам за нощите след първата ни среща.
Усмивката си не въздържам... Въздишката не крия.
Не съжалявам, че те срещнах. Нежност исках да открия.
Все още съм щастлива, че те познавам и за теб копнея.
И времето минаваше. Обичах те. Ти в същото ме уверяваше.
Прегръщах те насън. Гласът ти нощем ме опияняваше...
Понякога желая отново да го чуя, но е късно и недопустимо.
Ако го направя... Ще се влюбя пак безумно в теб и непреодолимо.
А ти това не искаш. Затова мълчиш и от мен се отдалечаваш.
Не искаш да си спомняш нищо... Искаш всичко да забравиш...
Коя съм аз, за да ти припомням, че трябва да ми вярваш.
Щом сърцето ти не ми принадлежи, а разумът говори да ме изоставиш.
Животът е жесток понякога. Обичаш някого, а той обича друг.
В леглото с непознат си ляга. Измъчва те и прави ти напук.
Но аз не съм от тези... Вярвай! На друг не ще принадлежа...
Защото те обичам, а Любовта е свята. До друг не ще лежа.
Дори самотна навеки да остана през нощта...
Не ще допусна друг да ме докосва, друг да любя.
И вместо топли ласки, предпочитам парещи сълзи.
Сълзи от болка и тъга, че никога не ще те видя...
19.04.2009 г.
© Роси All rights reserved.
