Защото те обичам още
Защо, защо, защо, защо...
Защо е лудостта...
Защо е пътят...
Защо?
Джекил (Иво)
Просто сме една зодия :)
Защото съм в сърцето твое...
Защото те крещя, за да ме чуят...
Защото дишам, когато дишаш...
Защото аз съм лудостта за теб...
Защото болката дори е сладка...
Защото, просто те обичам още...
Защото... има още милион причини!
Не се оглеждай, тук съм,
протегни се и ще ме докоснеш.
Не ме заравяй със спомените
в горещия пясък на пустинята-душа!
Не погалвай острието скрито там,
а мене докосни, както някога,
целуни ме и изречи тези думи две...
които скри, някъде дълбоко.
Погреба ги, поля ги със сълзите
и си помисли, че се отърва от тях.
Но ще разбия всяка стена,
ще ровя в земята студена...
Ще ги извадя и ще те повикам,
за да видиш, че няма страшно,
да ме обичаш, както някога!
И тогава ще се срещнеме на кръстопътя,
четирите посоки ще се слеят в една.
Ще опитам вскуса на твоите устни,
ще те хвана за ръката здраво
и няма никога да те оставя сам!
Защото си вчера, защото си днес...
Защото си утре за мене, докрай!
Защото те обичам още...
© Людмила Нилсън All rights reserved.
