Затвор на любовта
Затворен в студенината на хората,
човек, изпепелен от дъха на умората.
Копнеещ за ново безкрайно небе,
търсещ участта на бездънното море.
Човек, обвит в зловещ, изострен лед,
изпит от любов, но изключително вещ.
Разгневен и плюещ към целия свят,
защото го смятат за душевно богат.
Загубил сянката си в хорска пaдина,
той я търси с безконечна слепота.
Мъж без сянка е като майка без деца,
иска я обратно, но няма и следа.
Сам, заобиколен от лицемерни картини,
тъжното е, че той ги смята за щастливи.
Нима за него прозират ризите кирливи
с петна на алчност и карирани интриги.
Как ги вижда в подобна светлина,
при положение, че залива го лъжа.
Като самотно корабче в близост до скала
чудя се коя ли ще е фаталната вълна...
Четири стени, изковани от брутален студ,
човек, влязъл по желание, трябва да е луд.
Може би всичко има причина, измерен фут,
най-вероятно е жена, позната наизуст.
Изкрящ като барут под дъждовни капки,
явно го е съкрушила, но всичко е догадки.
Изписани поеми в множество тетрадки,
подпалващи наново незагасналите страсти.
© Иван Ценов All rights reserved.
Не спирай да твориш!
