Aug 15, 2012, 10:58 AM

Затвор на любовта 

  Poetry » Love
703 0 3

Затворен в студенината на хората,

човек, изпепелен от дъха на умората.

Копнеещ за ново безкрайно небе,

търсещ участта на бездънното море.

Човек, обвит в зловещ, изострен лед,

изпит от любов, но изключително вещ.

Разгневен и плюещ към целия свят,

защото го смятат за душевно богат.

Загубил сянката си в хорска пaдина,

той я търси с безконечна слепота.

Мъж без сянка е като майка без деца,

иска я обратно, но няма и следа.

Сам, заобиколен от лицемерни картини,

тъжното е, че той ги смята за щастливи.

Нима за него прозират ризите кирливи

с петна на алчност и карирани интриги.

Как ги вижда в подобна светлина,

при положение, че залива го лъжа.

Като самотно корабче в близост до скала

чудя се коя ли ще е фаталната вълна...

Четири стени, изковани от брутален студ,

човек, влязъл по желание, трябва да е луд.

Може би всичко има причина, измерен фут,

най-вероятно е жена, позната наизуст.

Изкрящ като барут под дъждовни капки,

явно го е съкрушила, но всичко е догадки.

Изписани поеми в множество тетрадки,

подпалващи наново незагасналите страсти.


 

 

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??