Затворен прозорец...

Прозорецът затворен си стои,
цветята вече увяхнаха.
Без въздух, без жал ги уби -
затворници нежни останаха.

Но розата още лежи
все там - самотна, прилежна.
Ти нея поне пожали,
виж само колко е нежна.

Тя пазеше свойте бодли -
ръцете ти да не рани.
Ароматът и... още го помня -
тъй свеж е - както преди.

Цветята са наш'те мечти,
в себе си любов таят.
Затова любовта ти спаси -
прозорчето леко открехни.