Всички затворени в клетки

Всички тъжни мрачни

Всичко породено от самотата

Всички затворени в клетки

Клетки висящи по дървета

А под тях пропастта...

Дълбоката черна дупка

От която всеки се страхува

Затворени в клетки,

Като затворници на живота

Всички плачат

Страх ги е да гледат

Страх ги е да мечтаят

В сребърни клетки

Затворени като птици

Като плачещите птици

Забранено им да летят

Забранено им да живеят

Без души празни са лицата

Всеки плаче няма изход

Затворници на живота стар

Небето черно а сълзите ни отекват

Нейде в него каква забрава

Вятърът студено духа

Разклаща бавно старите дървета

Стари изнемощели от живота

И всичко за минута спря

И времето спря...

Фонът стана черно-бял

Гледахме живота на картина

Гледахме и не разбирахме

И всичко тръгна...

Паднахме... Клоните счупиха се

От нашата тежка мъка

Пропастта погълна ни

А ние...

Не осъзнати...

Не знаещи къде отиват

Ни кои са

Търсещи и не откриващи

Това бе краят