2.06.2009 г., 23:12

Затворени в клетка

954 0 0

Всички затворени в клетки

Всички тъжни мрачни

Всичко породено от самотата

 

Всички затворени в клетки

Клетки висящи по дървета

А под тях пропастта...

Дълбоката черна дупка

От която всеки се страхува

 

Затворени в клетки,

Като затворници на живота

Всички плачат

Страх ги е да гледат

Страх ги е да мечтаят

 

В сребърни клетки

Затворени като птици

Като плачещите птици

Забранено им да летят

Забранено им да живеят

 

Без души празни са лицата

Всеки плаче няма изход

Затворници на живота стар

 

Небето черно а сълзите ни отекват

Нейде в него каква забрава

 

Вятърът студено духа

Разклаща бавно старите дървета

Стари изнемощели от живота

И всичко за минута спря

И времето спря...

Фонът стана черно-бял

Гледахме живота на картина

Гледахме и не разбирахме

И всичко тръгна...

 

Паднахме... Клоните счупиха се

От нашата тежка мъка

Пропастта погълна ни

А ние...

 

Не осъзнати...

Не знаещи къде отиват

Ни кои са

Търсещи и не откриващи

Това бе краят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...