(на Филип)

Затвори се черната врата. Само аз видях.
Отиде си и споменът. У мене не успях
да запазя злото чувство. Прецеди се
през стиснатите пръсти. Изпари се. 

А се белее сребърният сняг
и чернеят клоните изсъхнали.
Във този ден на лилавата тъга
се процеди безцветна празнота.

За някой този ден ще си остане черен.
За друг разумът ще бъде верен
и думите, изпълнени навярно със любов,
ще са нечут, забравен богослов.

От теб не искам съпричастие.
Не желая и съчувствие измамно.
Аз знам, че няма пълно щастие
и на Господа отдавна съм простил.

Отворените рани омразата ще изцели.
Седефените белези забравата ще скрие.
Със всички мои някогашни грешки
полето на пустинята ще се осее.

Да искаш да запомниш е безсмислено.
Все някога забравата ще те покрие.
Пък чуждата болка и чуждата скръб
той с покривалото ленено ще завие.