(на Филип)
Затвори се черната врата. Само аз видях.
Отиде си и споменът. У мене не успях
да запазя злото чувство. Прецеди се
през стиснатите пръсти. Изпари се.
А се белее сребърният сняг
и чернеят клоните изсъхнали.
Във този ден на лилавата тъга
се процеди безцветна празнота.
За някой този ден ще си остане черен.
За друг разумът ще бъде верен
и думите, изпълнени навярно със любов, ...