Затворникът
Стоиш сам във мрачната стая
и колебание разяжда душата ти.
Стоиш сам в студа на Джулая
и търсиш спасение в самотата си.
По нежни зелени поляни духът ти препуска.
Лети, пее, живее.
История търси да напише,
история на своето най-висше.
Свежи изворни капки лицето ти галят
и придават ти вид нереален.
Леки бризове лятни
навяват ти дъх осезаем.
Дъх на красиво, на истинско, диво.
Дъх на щастливо, свободно, свенливо.
Дъх на трева, на листа, на дървета.
Дъх на спокойствие, ласка, морета.
Стоиш сам във мрачната стая.
Окован във вериги, осъден там вечно.
Затворен.
Заключен.
Наказан.
Духът ти може и волен да е,
но тялото има грехове да изкупва.
и колебание разяжда душата ти.
Стоиш сам в студа на Джулая
и търсиш спасение в самотата си.
По нежни зелени поляни духът ти препуска.
Лети, пее, живее.
История търси да напише,
история на своето най-висше.
Свежи изворни капки лицето ти галят
и придават ти вид нереален.
Леки бризове лятни
навяват ти дъх осезаем.
Дъх на красиво, на истинско, диво.
Дъх на щастливо, свободно, свенливо.
Дъх на трева, на листа, на дървета.
Дъх на спокойствие, ласка, морета.
Стоиш сам във мрачната стая.
Окован във вериги, осъден там вечно.
Затворен.
Заключен.
Наказан.
Духът ти може и волен да е,
но тялото има грехове да изкупва.
© Рен Леан All rights reserved.
