Завалят ли студените капки
Завалят ли студените капки
Завалят ли студените капки –
милиарди, все мокри сестри,
аз си спомням минутите кратки,
през които с теб бяхме сами,
как веднъж те загърнах със шала,
поразплетен в единия край,
а край нас профуча като хала
любовта – разцъфтяла през май.
Беше малко цъфтящо кокиче,
младостта си покрило със свян...
Беше пъргаво литнало птиче,
на което трошици да дам.
Беше само шестнайсетгодишно –
нереален момичешки свят...
А сега? Боже, как е различно –
поднебесен космически ад...
Дяволито дъждовните капки
ми се смеят на бавния ход...
Затова пък, в минутите кратки,
те са съдник на моя живот
и ми шепнат така да обичам,
както правех го нявга, преди...
Мила моя, и днес ти се вричам,
независимо колко боли...
© Росен Гъдев All rights reserved.
