Завещание
Преди да си отиде мама
с една библейска чистота,
и както си седяхме двама
тез думи тя ми завеща:
"търси си, синко, красота
предимно в простите неща.
Протегнат ли към теб ръка
във миг подай и твойте две.
На чужд дадеш ли хляб-троха
приятел той ще те зове.
На поздравите с топла дума
със топли думи отвърни.
По име ли те викат там
с лице в лице се обърни
и няма да останеш сам.
На слабите подай ръка,
на слепи - пътя покажи.
На пълноводната река
и бентовете ù срежи.
С едно око ли те погледнат
поглеждай ти със две тогаз.
Акò ти нещо дотежи,
ела за малко във Бургас,
където майка ти лежи."
Такива думи тя ми речеq
достойни за последен час.
И мисля, че е време вече
да се отбия във Бургас!
© Никола Апостолов All rights reserved.
