Nov 21, 2008, 8:47 PM

Завиждам си...

Poetry » Other

1.2K 0 16

Завиждам си за всичко небило
и за това, което няма да се случи.
Завиждам си за стръмната любов,
която на самотност ме научи.

Завиждам си за тази самота,
в която разговарям с всички хора.
Завиждам си, че мога да мълча,
когато някой в мене проговори.

Ще се напусна с чувство за вина
към най-красивия си сън несбъднат.
Завиждам си за трудната съдба
от въглен на звезда да се превърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЛиРа (Лили Радоева)

Трогнахте ме със слънчевите коментари. Ще ми се да можеше да отговоря на всеки по отделно, но понеже не става, едно огромно "Благодаря!" на всички за споделеното усещане!

2008-11-22T21:11:38+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

Неоспоримо добро!
Талантливо написано и много смислено!
Рядкост са вече такива стихотворения!
Радвам се, че си тук!

2008-11-22T15:03:55+02:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Много хубав стих и мъдър. Поздрави!

2008-11-22T13:26:17+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

снощи го четох. сега се логнах за да ти пиша..
много е силно! /без да е нарцис /
браво !!!

2008-11-22T10:28:31+02:00
diad (Васил )

Завиждам си, че мога да мълча,
когато някой в мене проговори.
много ми хареса

2008-11-22T07:55:38+02:00