Завиждам си за всичко небило
и за това, което няма да се случи.
Завиждам си за стръмната любов,
която на самотност ме научи.
Завиждам си за тази самота,
в която разговарям с всички хора.
Завиждам си, че мога да мълча,
когато някой в мене проговори.
Ще се напусна с чувство за вина
към най-красивия си сън несбъднат.
Завиждам си за трудната съдба
от въглен на звезда да се превърна.