Завинаги заедно
Повика ли ме, Господи? Нима?
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага
и чакам - портата да ми отвориш.
Добре де, мислех си, така не става.
А то - какво излезе?! Аз...
Нали и свитъка държиш при себе си?
И ред не пазиш – никому.
Защо пък точно мене си избра тогава?!
Но ето ме – дойдох, непримирима съм.
Не се страхувам – Раят е награда!
Живях по-иначе от другите –
за себе си, а твърде много се раздавах...
И... страдах от обичане и вяра.
Но свършиха ми ризите.
Дано да си е струвало.
А ти не се бави – свещта в олтара
нека да догаря. И свещи нямам, друга да запаля...
На колене пред тебе ще застана –
нали, преди да ми склопят очите,
прошка трябва да поискам
за земните, за мен и за душата си?!
Ела и отвори ми порти Адови.
Не ме е страх от вещици и дяволи.
Пък после – знаеш ли?!
Каквото ще – да става...
Аз нося в мен синеца – против уроки,
магиите и клетвите – не ме смущават.
Една ми е молбата само –
при себе си аз място да му пазя...
© Нели All rights reserved.
