Завръщане
Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака,
спомен вълчи води ме натам.
Познавам всеки звук и драка
и откак роден съм пътя знам.
Горят в ума ми див и страшен
петната кървави...Измама!
Побегнах надалеч уплашен,
щом хората убиха мама.
Не суках млякото до края,
вода намирах във росата.
На псетата намразих лая,
до смърт обикнах свободата.
Сега се връщам зрял, замислен...
страхът надмогнал от дулата.
Ще вия над нощта окрѝлен,
прегърнал духом висината.
© Ивита All rights reserved.
