Завръщане към себе си
Полека се смрачи в душата ми,
не й остана нищо за убиване,
и да откраднеш нищо не остана,
от болка е парализирана.
Със тежко вино за причастие
опитвам да дезинфекцирам
остатъци изтляло щастие,
амбициите атрофирали.
Внезапно те видях в просъница,
отвикнал вече да се взирам,
скептичен и обезверен до втръсване,
парчета себе си събирал.
Като скала заставах пред беди,
но постепенно в пясък се превърнах,
а в него ...ти се посади.
И топлата му влага върна.
не й остана нищо за убиване,
и да откраднеш нищо не остана,
от болка е парализирана.
Със тежко вино за причастие
опитвам да дезинфекцирам
остатъци изтляло щастие,
амбициите атрофирали.
Внезапно те видях в просъница,
отвикнал вече да се взирам,
скептичен и обезверен до втръсване,
парчета себе си събирал.
Като скала заставах пред беди,
но постепенно в пясък се превърнах,
а в него ...ти се посади.
И топлата му влага върна.
© Светлозар Николов All rights reserved.
