Sep 5, 2005, 3:19 PM
Завръщане към себе си
Полека се смрачи в душата ми,
не й остана нищо за убиване,
и да откраднеш нищо не остана,
от болка е парализирана.
Със тежко вино за причастие
опитвам да дезинфекцирам
остатъци изтляло щастие,
амбициите атрофирали.
Внезапно те видях в просъница,
отвикнал вече да се взирам,
скептичен и обезверен до втръсване,
парчета себе си събирал.
Като скала заставах пред беди,
но постепенно в пясък се превърнах,
а в него ...ти се посади.
И топлата му влага върна.
не й остана нищо за убиване,
и да откраднеш нищо не остана,
от болка е парализирана.
Със тежко вино за причастие
опитвам да дезинфекцирам
остатъци изтляло щастие,
амбициите атрофирали.
Внезапно те видях в просъница,
отвикнал вече да се взирам,
скептичен и обезверен до втръсване,
парчета себе си събирал.
Като скала заставах пред беди,
но постепенно в пясък се превърнах,
а в него ...ти се посади.
И топлата му влага върна.
© Светлозар Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно!
-
Хареса ми това завръщане, особено последните два куплета. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
